Моето любимо!

Моето любимо!
Mога цяла вечност да те гледам, да те вдишвам и вятърът ти да гали лицето ми..../Созопол/

понеделник, 12 ноември 2007 г.

Историята на един весел чайник

Тя е кратка и слънчева, понякога топла и ароматна, понякога изстинала и прекалено сладка, но винаги полезна.
Аз, като един готин лъскав чайник много обичам шумните компании, чиито сълзи потичат в очите им от смях, а често пъти след купон ги болят коремните мускули от хилеж и танци.
Уважавам, когато някой хване чашата здраво, в топла длан, когато отпие и забрави за ежедневните си кахъри, защото добрата компания трябва да махне с ръка пред проблемите си , да хлопне вратата на офиса и да отдаде цялото си внимание, нежност и сърце на твоята компания.
Ей за такива неща си мисли един чайник в грипния сезон - как да стопли някой, чиито крака са подгизнали в снега или как да сгрее с пара нечий зачервен от вятъра нос.
Сипвам и на вас по чаша чай, никому не е излишна!

Няма коментари: