Моето любимо!

Моето любимо!
Mога цяла вечност да те гледам, да те вдишвам и вятърът ти да гали лицето ми..../Созопол/

вторник, 26 февруари 2008 г.

В твоята стая....

В твоята стая вечно тихо е.
В твоята стая ние пак сме сами.
Затварям очи и всичко минало връща се -
усмивката, погледа. Помниш, нали?
И лягам до теб, ти прегръщаш ме нежно,
часовникът бавно спира свойте стрелки.
В ъгъла слънчев лъч се люлее небрежно.
Как хубаво е да сме в твоята стая сами!

Няма коментари: