И сякаш си чаша,
от която аз пия, но жаждата все така силна остава!
Не мога да спра, и да искам не мога,
защото със изгрева пак ще съм празна!
Моето любимо!
Mога цяла вечност да те гледам, да те вдишвам и вятърът ти да гали лицето ми..../Созопол/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар